Пепел от рози...
От лед изваяни емоции,
изгубени зад поглед строг.
А в мен студен е само погледът,
а страсти огнени в душата се преплитат.
Редките искри миговете ми в теб ловят.
Въздъхвам отмаляла и ще чакам повторна поява.
Вечно премислящ, от всеки опасен завой те е страх,
та аз съм риск и половина!
Не чувам често твоето "обичам те",
но то дори не ми е нужно... вече не.
Ти все тъй си сдържан, предпазлив, разумен,
а аз вече - розова пепел...
П.С.: Безчувствен, мислиш, значи силен?!
Но не - силата е в мен,
по вятъра се носи, с душа на птица, розова пепел...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
