Oct 25, 2007, 11:59 AM

Пепел от рози... 

  Poetry » Love
1049 0 19

От лед изваяни емоции,

изгубени зад поглед строг.

А в мен студен е само погледът,

а страсти огнени в душата се преплитат.

 

 

 

Редките искри миговете ми в теб ловят.

Въздъхвам отмаляла и ще чакам повторна поява.

Вечно премислящ, от всеки опасен завой те е страх,

та аз съм риск и половина!

 

 

 

Не чувам често твоето "обичам те",

но то дори не ми е нужно... вече не.

Ти все тъй си сдържан, предпазлив, разумен,

а аз вече - розова пепел...

 

 

П.С.: Безчувствен, мислиш, значи силен?!

Но не - силата е в мен,

по вятъра се носи, с душа на птица, розова пепел...

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??