Пепелник
С юмрук сломи ме ниско и жестоко,
Ще мине време, за да се изправя.
Сама съм си виновна за порока,
Да те допусна и да трая.
Кажи на всички твои близки
Как смачкал си ме като фас,
Как после грубо си натискал
И съм изгаснала от раз.
Но не със сила, а с мълчание,
Душицата смали ми до фъстък.
Това е най-голямото страдание
Да обичаш… и ще спра дотук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ромеа Душева Всички права запазени
