С юмрук сломи ме ниско и жестоко,
Ще мине време, за да се изправя.
Сама съм си виновна за порока,
Да те допусна и да трая.
Кажи на всички твои близки
Как смачкал си ме като фас,
Как после грубо си натискал
И съм изгаснала от раз.
Но не със сила, а с мълчание,
Душицата смали ми до фъстък.
Това е най-голямото страдание
Да обичаш… и ще спра дотук.
© Ромеа Душева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
