7.09.2008 г., 20:55

Пепеляшка

988 0 10

Познавах някога едно момиче,

живеещо във свой измислен свят

като принцеса в тиквена каляска

във приказка с сюжет така познат.

То беше лекомислено щастливо,

с безгрижие вървеше през света,

с усмивка чиста срещаше зората,

безумно вярваше във любовта.

Но хитреци с нечистоплътни мисли

нахлуха във живота ѝ и тя

помисли ги за принцове красиви

и ги допусна в своята съдба.

Когато в края маските свалиха,

светът около нея стана друг,

каляската отново стана тиква

и приказката нейна свърши тук.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...