7.09.2008 г., 20:55

Пепеляшка

989 0 10

Познавах някога едно момиче,

живеещо във свой измислен свят

като принцеса в тиквена каляска

във приказка с сюжет така познат.

То беше лекомислено щастливо,

с безгрижие вървеше през света,

с усмивка чиста срещаше зората,

безумно вярваше във любовта.

Но хитреци с нечистоплътни мисли

нахлуха във живота ѝ и тя

помисли ги за принцове красиви

и ги допусна в своята съдба.

Когато в края маските свалиха,

светът около нея стана друг,

каляската отново стана тиква

и приказката нейна свърши тук.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...