Sep 7, 2008, 8:55 PM

Пепеляшка

  Poetry » Love
991 0 10

Познавах някога едно момиче,

живеещо във свой измислен свят

като принцеса в тиквена каляска

във приказка с сюжет така познат.

То беше лекомислено щастливо,

с безгрижие вървеше през света,

с усмивка чиста срещаше зората,

безумно вярваше във любовта.

Но хитреци с нечистоплътни мисли

нахлуха във живота ѝ и тя

помисли ги за принцове красиви

и ги допусна в своята съдба.

Когато в края маските свалиха,

светът около нея стана друг,

каляската отново стана тиква

и приказката нейна свърши тук.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...