Sep 7, 2008, 8:55 PM

Пепеляшка

  Poetry » Love
986 0 10

Познавах някога едно момиче,

живеещо във свой измислен свят

като принцеса в тиквена каляска

във приказка с сюжет така познат.

То беше лекомислено щастливо,

с безгрижие вървеше през света,

с усмивка чиста срещаше зората,

безумно вярваше във любовта.

Но хитреци с нечистоплътни мисли

нахлуха във живота ѝ и тя

помисли ги за принцове красиви

и ги допусна в своята съдба.

Когато в края маските свалиха,

светът около нея стана друг,

каляската отново стана тиква

и приказката нейна свърши тук.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...