Пеперуда в пламъка
Пеперудата към пламъка стреми се.
Това го виждам и аз - а и ти.
Тя лети натам - по закон неписан....
Но не знае защо лети.
Тя лети в този миг - във тъмата.
И към пламъка се стреми.
Тя отива сега - към светлината.
Но я чакат огнени ками.
Щом далече е - дори не усеща -
топлината на жарката смърт.
Но настъпва моментът за среща -
и за миг преминава отвъд.
Приближава тя сега топлината...
Но преди нещо да съобщи -
я изгаря смъртта - непонятна.
И умира тя - без да крещи.
Тя лети към небитието. Не спира.
Но че това е смъртта - не личи.
Ала в този миг, в който умира -
тя завинаги ще замълчи.
Знай, и аз сега пламъка питам:
Ти на мене това ми кажи -
Аз при теб - от тъмата - долитам.
Но смъртта не ти ли тежи?
Искам аз сега това да узная:
Всъщност ти ли си моя край?
А пък пламъкът ми отговаря:
Аз смъртта съм - ала и рай...
Ала знам - щом влетя сега в огъня -
във най-силната горещина -
тъй - повярвал най-сетне в Божието -
аз молитвата си ще спомена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Янев Всички права запазени
