/Ти помниш ли.../
Ти помниш ли братко,
замъка, нашите братя, нашите сестри -
там, дето живеехме, там от дето идем,
ти помниш ли?
Аз съм сестра ти, братко -
онази безмълвната, безименна сестра,
на която даде име, на която даде ти мечта.
Не ме помниш. Не помниш и света, забравил си
нашето Име, забравил си родната стреха.
Но аз спокойствие намирам, дори когато
името ти назова, онова име братко, с което ...