Apr 6, 2017, 1:06 AM

Peractorum /Носталгия/ 

  Poetry » Landscape, Odys and poems, Free verse
718 1 4
/Ти помниш ли.../
Ти помниш ли братко,
замъка, нашите братя, нашите сестри -
там, дето живеехме, там от дето идем,
ти помниш ли?
Аз съм сестра ти, братко -
онази безмълвната, безименна сестра,
на която даде име, на която даде ти мечта.
Не ме помниш. Не помниш и света, забравил си
нашето Име, забравил си родната стреха.
Но аз спокойствие намирам, дори когато
името ти назова, онова име братко, с което ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Моментът, в който си представиш една картина,

на две много близки в миналото личности,

и онзи момент, в който те се разделят - напълно чужди, непознати.

Едната страна помни - другата не.

Моето вдъхновение не е точно вдъхновение,

а по-скоро носталгия...

Random works
: ??:??