/Ти помниш ли.../
Ти помниш ли братко,
замъка, нашите братя, нашите сестри -
там, дето живеехме, там от дето идем,
ти помниш ли?
Аз съм сестра ти, братко -
онази безмълвната, безименна сестра,
на която даде име, на която даде ти мечта.
Не ме помниш. Не помниш и света, забравил си
нашето Име, забравил си родната стреха.
Но аз спокойствие намирам, дори когато
името ти назова, онова име братко, с което ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Моментът, в който си представиш една картина,
на две много близки в миналото личности,
и онзи момент, в който те се разделят - напълно чужди, непознати.
Едната страна помни - другата не.
Моето вдъхновение не е точно вдъхновение,
а по-скоро носталгия...