Перото на живота
Историята пиша си сама -
с победите, заблудите и грешките.
Магьосници и феи у дома
не чакам. Нито моля ги за нещо.
И кръста си избирам, и дълга.
По празен лист перото тихо скърца
и определя кой, защо, кога
да губя, да приемам и да търся.
Историята има прост закон -
една причинно-следствена верига
на времето по хлъзгавия склон.
(Един живот побира ли се в книга?!)
Сама се вплетох в химн на радостта,
сама избрах си дебрите на мрака.
Написах си сценарий за игра
с една любов, която да ме чака
под цъфнал клон, люлян от вятър тих,
сред хладния покой на вечер тъмна.
За грешките в сюжета си платих -
сърцето ми е грапаво и стръмно.
Сред вяра или болка и вина
перото между пръстите ми свети -
изгражда светове, кове съдба
и ред по ред зачерква страховете.
Създавам и деня си, и нощта.
Перото нажежава се до бяло,
но докато е в моята ръка
ще сътвори от всеки край начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
