29.11.2011 г., 12:22

Перото на поета

690 0 9

 Перото на поета

 

Перото е живот за мойте вени

под напора на бързаща ръка.

Спектакъл нов за бъдещо творение.

Част от болка в миг от вечността.

 

Но бреме безконечно го пленява

в сянка от човешка суета.

За него всяка болка смисъл дава

под черно-бяла краска на листа.

 

Перото - продължител на ръката,

в сърцето - пиршество от топлина.

Изразител на мечти, съдби и чувства,

в ореола от невидими слънца.

 

Феноменът на човешката душевност

с перото ражда сбъднати мечти.

Творец на битието, отвековен,

културното наследство в нас гради.

 

Кръстовище за мисли и надежди,

в свят незрим, погълнат от тъга.

Поетът оцветява всяка нежност,

в прозаичен стих от сбъднати слова.

 

Стихът отключва тайните в сърцето

и с болка търси израз пред света.

Вземе ли  десницата перото,

реки от думи търсят пълнота.

 

гр. Ямбол 14 август. 2009г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че моята поезия ви харесва...
  • Перото-продължител на сърцето Ви!
  • Поздрав, Галя!
    Видях, че пише Шумен на профила, но съм пропуснала текста отдолу, в който пише,че си от Ямбол.
  • О, съгражданка! Поздрав...
  • Галя, радвам се, че този стих е писан в моя град!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...