От скутите на бронзовото лято
пое ни в дланите се многоцветна есен.
Заглъхват наш'те стъпки по земята
и пеем свойта лебедова песен...
Стоим ограбени и остарели,
далеч от Слънцето и от дъха на Дните...
За невъзможното сме закопнели,
тъгуваме на глас за Младините!
О, тази Есен! Тази мила Есен,
защо и тя така припряно гони Дните
и ражда тъжна недопята Песен,
която все творим от Младините!