Песен в нощта
Кой ли пее с мелодичен глас
и заглъхва нейде в тишината,
че нощта отдавна е при нас.
Пее сякаш плаче му душата.
И въздишам с песента му аз.
Вън потрепват тихичко листата.
Само вятърът във късен час
нежно ми почуква по стъклата.
Всяка нощ я слушам песента
и забравям за съня и мрака.
Слиза ниско светлата Луна
и се чуди кой ли ме разплака.
И зад облаче се скрива там,
да послуша за какво се пее.
Песента е много тъжна – знам,
скрита болка в тъмното се лее.
Тихо, тихо… Само този глас
сякаш, че раздира тишината.
До прозореца го слушам аз.
Колко мъка има по Земята…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
