Кой ли пее с мелодичен глас
и заглъхва нейде в тишината,
че нощта отдавна е при нас.
Пее сякаш плаче му душата.
И въздишам с песента му аз.
Вън потрепват тихичко листата.
Само вятърът във късен час
нежно ми почуква по стъклата.
Всяка нощ я слушам песента
и забравям за съня и мрака.
Слиза ниско светлата Луна
и се чуди кой ли ме разплака. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up