Песен за Хайредин Червенобрадия
/Из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Ти, мой наречен, злато и бисери!
Афанасий Фет, "Свещи в два реда"
Птица е хищна галерата, виснала
сякаш над бездна зловеща.
Мишци напрягат гребците неистово,
порят вълните насрещни.
Черни под вятъра, люшкат се мачтите,
в плам – капитанският мостик.
Скверни проклятия, близо е плячката,
знамето – с череп и кости.
Бди капитанът до руля, на рамото –
кацнала златна химера.
А пък сърцето му – камък е, камък е,
взорът му търси неверник.
Идват гяурите, носят се с бурята,
дим канонаден и саби!
Тежки велможи под кожи самурени
падат уплашени, слаби.
Късно е, късно е, пръстите – в пръстени,
плячката скъпа не пускат.
Веждите – свъсени, скули – небръснати,
с пръски от кръв андалуска.
Милост ще търсят бойците на дъното,
милост морето не дава.
Ярост стаена – в платната опънати,
флагът пиратски отплава.
... С белег жигосан е сводът над Босфора –
Златният рог на луната.
Сякаш от фосфор са белите мóстове,
вият снагá над водата.
Блясъци сърмени над калдъръмени
улички – звездна покривка.
В тихо пристанище – покриви, мамещи
блудни души за почивка.
Гасне миражът, потъва в забвение
с месец линеещ – на косъм.
С изгрева кървав към ново сражение
в устрем лети Барбароса.
11.10.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
