5.01.2011 г., 16:33 ч.

Песен за виелицата 

  Поезия » Друга
5.0 / 1
1080 0 2
Вали. Снежинки падат, порейки бездънната мъгла.
И падат. Върху нечий ствол или във нечии крака.
Не спират. Върху нечии криле или на нечий гръб.
Едни за всички, въпреки че носят щастие и скръб.
Вали. Погалват нечие дете, погалват нечия издънка.
Безшумно падат върху бръчка, нос, очи, кора и дрешна гънка.
Топят се върху нечий зъб, опашка, козина, око.
Докосват и приспиват по еднакъв начин нокти и листо.
Вали. Снежинки падат във замръзнала гора.
Дълбоко спят под тежък пласт новородените цветя.
Вали. Покрива бяло було тъмна пещера,
а вътре скрил се е козел от дневна светлина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Стоянов Всички права запазени

Предложения
  • На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
  • Той няма червена канадка, ботуши и шапка със мъхест помпон... Прегърбен на гега, старик кротко пуши,...
  • Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка. Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни. И втв...

Още произведения »