24.12.2024 г., 5:25 ч.

Песента на цикадите 

  Поезия » Свободен стих
17 0 0

Когато песента на цикадите засвири, 

тръгна по нечии дири познати.

В спокойствие, ти в тревата потъна,

а къщата в жегата спретната рязко подгъна.

 

Остави си вещите скъпи, ценни във нея,

спомени много, тука са всички.

Бастуна, тефтера, телефона, апарата,

чашите, чайника, снимките!

 

Кухнята, масата - празни,

леглото с изпрани чаршафи,

изметено, чисто, застинало,

цялата стая по твойта подредба.

 

Върна се този, който си тръгна,

пратен отнякъде, подсетен забравил,

тебе да вземе и при Него да отидеш,

последен опит прошка да вземеш.

 

И тръгна нанякъде, 

влака преди моя си хвана,

и не изчака последна преградка,

тъй важна за мен, да получиш!

 

Сега, когато в сърцето живееш,

изпълни мойто желание да оздравееш!

И с мокра усмивка солена, трепет горчив,

със нежност ще кажа с вътрешен глас, че в мене за тях ще те пазя, когато погледна гроба потънал, студен.

 

15-06-2024

© Панчо Цонев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??