Песента на цикадите

Когато песента на цикадите засвири, 

тръгна по нечии дири познати.

В спокойствие, ти в тревата потъна,

а къщата в жегата спретната рязко подгъна.

Остави си вещите скъпи, ценни във нея,

спомени много, тука са всички.

Бастуна, тефтера, телефона, апарата,

чашите, чайника, снимките!

Кухнята, масата - празни,

леглото с изпрани чаршафи,

изметено, чисто, застинало,

цялата стая по твойта подредба.

Върна се този, който си тръгна,

пратен отнякъде, подсетен забравил,

тебе да вземе и при Него да отидеш,

последен опит прошка да вземеш.

И тръгна нанякъде, 

влака преди моя си хвана,

и не изчака последна преградка,

тъй важна за мен, да получиш!

Сега, когато в сърцето живееш,

изпълни мойто желание да оздравееш!

И с мокра усмивка солена, трепет горчив,

със нежност ще кажа с вътрешен глас, че в мене за тях ще те пазя, когато погледна гроба потънал, студен.

15-06-2024