Песента на старата къща
На прага ли ме чакаш, мила майко?
Гранитен къс - не; хапеща змия!
Но ти седиш и взираш се безкрайно
да видиш скъпата си дъщеря...
Нали ти казвам, майчице, добре съм
в далечната и приказна страна!
Тук някак хората са дружелюбни, весели
и те посрещат, сякаш си си у дома.
И те посрещат сякаш... Но не съм си, мамо!
И липсва си ми моето легло!
Дечицата и те ми липсват! Само
да мога да ги гушна пак! Дано!
Какво се случи с моята родина бедна!
И кой я проигра на жив хазарт,
та чезне ден след ден безследно!
Да дойде, маме, някой главатар
и поведе дружина, силна и сговорна,
и да сече, сече, сече, сече...
наред! Които днес са отговорни
детето българско "сираче" да расте!
Добре съм, майче! Хайде, прибери се!
Не ти е топло в стаичката, знам...
Но запрехвърчаха навън едни снежинки.
Дръвца ще ти изпратя, чужди, армаган.
Пък утре пак свещичка ще запалиш.
За Здраве! Ти си хрисима душа!
А аз в една сълзичка-незабрава
ще кътам теб! И моята страна!
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ами... май това трябва да ме радва?! Хари!
-
Разплака ме, Таня! Разплака...
-
Людмил, Любимира, драго ми е, че сте ми гости!
-
Песента на старата Къщовница?
-
Привет, Таня!
Обично, с много болка. Такова е внушението след прочита. И въпреки нежеланието ми да политизирам, намирам гнева на лирическата, и неговата форма (сеч), за логически обосновани, в противовес на сегашното статукво. Дотам са стигнали нещата - да се режат издъно престъпни пипала, задушаващи и изсмукващи родината ни. А направеният, в един от коментарите, паралел с Ботев, смятам за нелепица. -
Така си е. Благодаря ти, Гавраил!
-
Много тъга и обич!
-
Мария, признателна съм ти!
-
Плачът на душата ти е искрен, Таня, затова и написаното от теб докосва!
-
Трогна ме, Кети, със съпричастието си!
-
Може само да ме натъжи...
-
Безжичен, няма за какво да се извиняваш! За мен е чест!
Доче, поласкана съм!
ПП Стихотворението е писано зад граница, през сълзи и носи емоционалния заряд на болката от раздялата. Може би това придава различния стилистичен отенък -
Браво. Това е едно стихотворение с много тъга, литературно показани истини за нашия живот и все пак има надежда, защото лирическата героиня, макар и тъжна, е и бясна, и непримирима към тези, твърде много, които ни доведоха до подобен хал. Таня, извини ме, че направих малък анализ като даскалица в малка гимназия, но това беше и обяснение за един "разбирач". И сега нещо друго, което ме изненада: Това стихотворение е в стилистика твърде различна от повечето ти други произведения, ми се струва, но може и да се лъжа. Поздрави за творбата.
-
Съпреживях, но днес не вярвам
ни в принцове, ни в главатари приказни.
Надявам се, че на народа халата
ще измете до дъното фалшивото. -
Краси, за мен е удоволствие, че си тук!
-
Топъл стих, въздействащ. И с любовта, и с тъгата. Много ми хареса!
-
Благодаря ви, момичета!
-
И те посрещат сякаш... Но не съм си, мамо!
И липсва си ми моето легло!
Дечицата и те ми липсват! Само
да мога да ги гушна пак! Дано...
Много харесах. -
Исмаил, радвам се да те видя!
-
Защо трябва да се сравняваме с Ботев? Смешно е! Авторката е изразила гнева си към тези, които прокудиха децата ни, синовната обич и любовта към родината си поетично, емоцоинално и въздействащо! Поздрвления, Таня!
-
Наде, благодаря ти!
-
Засяда на гърлото и горчи...
-
Стойчо, каквото съм написала, написала съм! Нелепо е да се обяснявам Мерси!
Топли благодарности на всички, които почувствахте емоцията! -
В стила на Ботев...
Но той е "препасал сабя и превърнал главата си на тъпан, а словата си на куршуми! "
И ги е защитил със смъртта си!
А какво предлага лирическата!?
"Да сече, сече!"
Пък на всичко отгоре оставила децата си в България!
Ето защо бих желал да изкажа мнението си и да игнорирам този фалшив патос...
Направо съм възмутен!🤯 -
Писмо от далеч до най-близото
-
Скъса ми се сърцето...
-
Не е песен...плач е...
-
Много съдби си събрала в този стих, и много болка.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
