19.09.2020 г., 12:12

Песента на старата къща 

  Поезия
524 10 28

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами... май това трябва да ме радва?! Хари!
  • Разплака ме, Таня! Разплака...
  • Людмил, Любимира, драго ми е, че сте ми гости!
  • Песента на старата Къщовница?
  • Привет, Таня!
    Обично, с много болка. Такова е внушението след прочита. И въпреки нежеланието ми да политизирам, намирам гнева на лирическата, и неговата форма (сеч), за логически обосновани, в противовес на сегашното статукво. Дотам са стигнали нещата - да се режат издъно престъпни пипала, задушаващи и изсмукващи родината ни. А направеният, в един от коментарите, паралел с Ботев, смятам за нелепица.
  • Така си е. Благодаря ти, Гавраил!
  • Много тъга и обич!
  • Мария, признателна съм ти!
  • Плачът на душата ти е искрен, Таня, затова и написаното от теб докосва!
  • Трогна ме, Кети, със съпричастието си!
  • Може само да ме натъжи...
  • Безжичен, няма за какво да се извиняваш! За мен е чест!
    Доче, поласкана съм!
    ПП Стихотворението е писано зад граница, през сълзи и носи емоционалния заряд на болката от раздялата. Може би това придава различния стилистичен отенък
  • Браво. Това е едно стихотворение с много тъга, литературно показани истини за нашия живот и все пак има надежда, защото лирическата героиня, макар и тъжна, е и бясна, и непримирима към тези, твърде много, които ни доведоха до подобен хал. Таня, извини ме, че направих малък анализ като даскалица в малка гимназия, но това беше и обяснение за един "разбирач". И сега нещо друго, което ме изненада: Това стихотворение е в стилистика твърде различна от повечето ти други произведения, ми се струва, но може и да се лъжа. Поздрави за творбата.
  • Съпреживях, но днес не вярвам
    ни в принцове, ни в главатари приказни.
    Надявам се, че на народа халата
    ще измете до дъното фалшивото.
  • Краси, за мен е удоволствие, че си тук!
  • Топъл стих, въздействащ. И с любовта, и с тъгата. Много ми хареса!
  • Благодаря ви, момичета!
  • И те посрещат сякаш... Но не съм си, мамо!
    И липсва си ми моето легло!
    Дечицата и те ми липсват! Само
    да мога да ги гушна пак! Дано...

    Много харесах.
  • Исмаил, радвам се да те видя!
  • Защо трябва да се сравняваме с Ботев? Смешно е! Авторката е изразила гнева си към тези, които прокудиха децата ни, синовната обич и любовта към родината си поетично, емоцоинално и въздействащо! Поздрвления, Таня!
  • Наде, благодаря ти!
  • Засяда на гърлото и горчи...
  • Стойчо, каквото съм написала, написала съм! Нелепо е да се обяснявам Мерси!
    Топли благодарности на всички, които почувствахте емоцията!
  • В стила на Ботев...
    Но той е "препасал сабя и превърнал главата си на тъпан, а словата си на куршуми! "
    И ги е защитил със смъртта си!
    А какво предлага лирическата!?
    "Да сече, сече!"
    Пък на всичко отгоре оставила децата си в България!
    Ето защо бих желал да изкажа мнението си и да игнорирам този фалшив патос...
    Направо съм възмутен!🤯
  • Писмо от далеч до най-близото
  • Скъса ми се сърцето...
  • Не е песен...плач е...
  • Много съдби си събрала в този стих, и много болка.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??