Песента на старата къща
На прага ли ме чакаш, мила майко?
Гранитен къс - не; хапеща змия!
Но ти седиш и взираш се безкрайно
да видиш скъпата си дъщеря...
Нали ти казвам, майчице, добре съм
в далечната и приказна страна!
Тук някак хората са дружелюбни, весели
и те посрещат, сякаш си си у дома.
И те посрещат сякаш... Но не съм си, мамо!
И липсва си ми моето легло!
Дечицата и те ми липсват! Само
да мога да ги гушна пак! Дано!
Какво се случи с моята родина бедна!
И кой я проигра на жив хазарт,
та чезне ден след ден безследно!
Да дойде, маме, някой главатар
и поведе дружина, силна и сговорна,
и да сече, сече, сече, сече...
наред! Които днес са отговорни
детето българско "сираче" да расте!
Добре съм, майче! Хайде, прибери се!
Не ти е топло в стаичката, знам...
Но запрехвърчаха навън едни снежинки.
Дръвца ще ти изпратя, чужди, армаган.
Пък утре пак свещичка ще запалиш.
За Здраве! Ти си хрисима душа!
А аз в една сълзичка-незабрава
ще кътам теб! И моята страна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
