Щом вечер заспивам без теб,
започва най-дългото време -
свито в утроба дете
с мисли впрегнати в стреме.
Щом вечер заспивам без теб,
към дните красиви се връщам.
Нощта ме повива с криле -
вместо теб тя ме прегръща.
Щом вечер дишаш до мен,
не мога дори да сънувам.
Не чакаме новия ден...
и не спираш да ме целуваш!
Бъди всяка вечер до мен!
Мен ми стига до тук самотата,
от обич така окрилени
да чуем песента на сърцата.
© Валка Всички права запазени