Щом вечер заспивам без теб,
започва най-дългото време -
свито в утроба дете
с мисли впрегнати в стреме.
Щом вечер заспивам без теб,
към дните красиви се връщам.
Нощта ме повива с криле -
вместо теб тя ме прегръща.
Щом вечер дишаш до мен,
не мога дори да сънувам.
Не чакаме новия ден...
и не спираш да ме целуваш!
Бъди всяка вечер до мен!
Мен ми стига до тук самотата,
от обич така окрилени
да чуем песента на сърцата.
© Валка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
