30.05.2006 г., 16:00

Песента на сърцето

2.2K 0 7

                                    Песента на сърцето

 

                 Въздух и вода

                              за моята душа.

                 Планетата земя

                              населена с цветя,

                 ухайни и красиви

                              като самодиви,

                 росата бляска

                              в очите ми щастливи.

 

                 Не зная и не чувам

                              друго аз,

                 освен вълшебно-

                              нежния й глас.

                 Не знае и не вижда

                              моето сърце,

                 освен приказно-

                              красивото лице.

 

                                                

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...