14.11.2007 г., 9:20

Песента за пандиза

904 1 11
В пандиза сърцето друг ритъм добива,

непотребна, душата на пашкул се свива.

Разума - ярост свирепа  прегръща,

на първобитен инстинкт се превръща.


В пандиза няма илюзия и мечта.

Тук страстно се целуват страхът и смъртта

и на въображението единствена задача,

е сянката им да съзре в здрача.

 

В пандиза ги няма скрупулите и съвестта,

останали навън, зад високата стена.

Тук тялото на еластична пружина се свива,

Готово да избухне - да хапе, да рита, да убива.

 

В пандиза любовта бавно умира -

гаснеща малка звездица.

А цялата надежда се побира

в подострена, скрита лъжица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...