14 нояб. 2007 г., 09:20

Песента за пандиза

899 1 11
В пандиза сърцето друг ритъм добива,

непотребна, душата на пашкул се свива.

Разума - ярост свирепа  прегръща,

на първобитен инстинкт се превръща.


В пандиза няма илюзия и мечта.

Тук страстно се целуват страхът и смъртта

и на въображението единствена задача,

е сянката им да съзре в здрача.

 

В пандиза ги няма скрупулите и съвестта,

останали навън, зад високата стена.

Тук тялото на еластична пружина се свива,

Готово да избухне - да хапе, да рита, да убива.

 

В пандиза любовта бавно умира -

гаснеща малка звездица.

А цялата надежда се побира

в подострена, скрита лъжица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...