14 нояб. 2007 г., 09:20

Песента за пандиза

908 1 11
В пандиза сърцето друг ритъм добива,

непотребна, душата на пашкул се свива.

Разума - ярост свирепа  прегръща,

на първобитен инстинкт се превръща.


В пандиза няма илюзия и мечта.

Тук страстно се целуват страхът и смъртта

и на въображението единствена задача,

е сянката им да съзре в здрача.

 

В пандиза ги няма скрупулите и съвестта,

останали навън, зад високата стена.

Тук тялото на еластична пружина се свива,

Готово да избухне - да хапе, да рита, да убива.

 

В пандиза любовта бавно умира -

гаснеща малка звездица.

А цялата надежда се побира

в подострена, скрита лъжица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...