14 нояб. 2007 г., 09:20

Песента за пандиза

903 1 11
В пандиза сърцето друг ритъм добива,

непотребна, душата на пашкул се свива.

Разума - ярост свирепа  прегръща,

на първобитен инстинкт се превръща.


В пандиза няма илюзия и мечта.

Тук страстно се целуват страхът и смъртта

и на въображението единствена задача,

е сянката им да съзре в здрача.

 

В пандиза ги няма скрупулите и съвестта,

останали навън, зад високата стена.

Тук тялото на еластична пружина се свива,

Готово да избухне - да хапе, да рита, да убива.

 

В пандиза любовта бавно умира -

гаснеща малка звездица.

А цялата надежда се побира

в подострена, скрита лъжица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...