Песента за пандиза
В пандиза сърцето друг ритъм добива,
непотребна, душата на пашкул се свива.
Разума - ярост свирепа прегръща,
на първобитен инстинкт се превръща.
В пандиза няма илюзия и мечта.
Тук страстно се целуват страхът и смъртта
и на въображението единствена задача,
е сянката им да съзре в здрача.
В пандиза ги няма скрупулите и съвестта,
останали навън, зад високата стена.
Тук тялото на еластична пружина се свива,
Готово да избухне - да хапе, да рита, да убива.
В пандиза любовта бавно умира -
гаснеща малка звездица.
А цялата надежда се побира
© Алекс учо All rights reserved.
Поздравления за жестокия стих!
