10.05.2018 г., 19:41

Пешка до пешка

670 3 2

Ний всички пешки сме, да пешки –

парчета плът пропити с грешки.

А някои се имат други –

корони носят с изумруди.

 

Качили са се на Майбаси

и вътре подредили маси.

Облекли са се в Прада, Гучи

и чакат чудо да се случи.

 

А трети пък са се оплели

в недостижимо висши цели

и гордо стиснали юмруци,

да надживеят пра-правнуци.

 

И всеки другия ще смаже,

та по-високо да покаже

колите, новите си дрешки,

или умът си – свръхчовешки.

 

Ех пешки, пешки, дребни пешки,

участваме във общи смешки.

Недейте все се изживява,

с на Платон и Рокфелер слава!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Елка! Ако не владеем самоиронията и не се надсмиваме над собствените си недостатъци сме загубени. Това е мерило за интелигентност!
  • Някои наистина се вземат много насериозно! Напразно! Много ми хареса стиха! Поздравления

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...