10.05.2018 г., 19:41

Пешка до пешка

673 3 2

Ний всички пешки сме, да пешки –

парчета плът пропити с грешки.

А някои се имат други –

корони носят с изумруди.

 

Качили са се на Майбаси

и вътре подредили маси.

Облекли са се в Прада, Гучи

и чакат чудо да се случи.

 

А трети пък са се оплели

в недостижимо висши цели

и гордо стиснали юмруци,

да надживеят пра-правнуци.

 

И всеки другия ще смаже,

та по-високо да покаже

колите, новите си дрешки,

или умът си – свръхчовешки.

 

Ех пешки, пешки, дребни пешки,

участваме във общи смешки.

Недейте все се изживява,

с на Платон и Рокфелер слава!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Елка! Ако не владеем самоиронията и не се надсмиваме над собствените си недостатъци сме загубени. Това е мерило за интелигентност!
  • Някои наистина се вземат много насериозно! Напразно! Много ми хареса стиха! Поздравления

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...