Patrizzia (Надежда Ангелова)
2044 18078
14.10.2021 г., 11:55 ч.

Песимистично 

  Поезия » Философска, Строги форми
336 1 5

И просто е, дори да ни се иска
Вселената да ни е роден дом,
животът ни куцука сляп и хром.
Под лустрото е кърпената ризка.

 

И май земя разкаляна, но близка,
спасява ни от бури и погром,
и пред върха в поредния разлом,
в душата волна водопад се плиска.

 

Отмерено е всичко. И до там.
Животът ни приятел, нито брат,
той знае, само спомен ще остане.

 

Родил се сам, ще си отидеш сам
за кратко като дъх ще поскърбят...
Безкрилият в небето нежелан е.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Миночка! Винаги имаш добра дума за мен.
  • Споделям, Наде!
  • Вярвам, Марийче! Е, Светеща буболечице, къде се е чуло и видяло болен и безсилен Овен? И това ме нервира, и си го изкарвам на горките думи.
  • Добре, че си хвъркато. Мислех, че аз съм абонирана за тези състояния. 💛
  • "...животът ни куцука сляп и хром.
    Под лустрото е кърпената ризка."!!!

    Колкото и песимистично да звучи, има надежда, щом
    "в душата волна водопад се плиска".
    Вярвай, Наде!🤗😍😘
Предложения
: ??:??