Песимистично
И просто е, дори да ни се иска
Вселената да ни е роден дом,
животът ни куцука сляп и хром.
Под лустрото е кърпената ризка.
И май земя разкаляна, но близка,
спасява ни от бури и погром,
и пред върха в поредния разлом,
в душата волна водопад се плиска.
Отмерено е всичко. И до там.
Животът ни приятел, нито брат,
той знае, само спомен ще остане.
Родил се сам, ще си отидеш сам
за кратко като дъх ще поскърбят...
Безкрилият в небето нежелан е.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
