Песничка за влюбените мравки
ПЕСНИЧКА ЗА ВЛЮБЕНИТЕ МРАВКИ
... по спуканите мои керемиди си тропа тихо варненският дъжд,
ела при мен, любима? – и ще видиш, отвсякъде погледнато, съм мъж,
стиши се под несръчната ми ласка? – да чезна във очите ти добри,
да те обичам – гола и прекрасна! – додето слънцето се зазори,
в таванчето ми – малка звездна ниша, в което ще те жаждам до живот,
Вселената над нас красиво диша! – и Времето забавя своя ход,
да полетя по топлите ти хълми – едно момче с хвърчилце от мечти.
Дори над нас да падат гръм и мълнии, дано при мене Бог те приюти,
и кротко – върху двете ни възглавки, да рошна с Обич твоите коси –
в световното мравуняче – две мравки, които Бог е слязъл да спаси!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
