dodic (Деян Димитров)
266 1705
22.01.2007 г., 1:04 ч.

Пет години 

  Поезия
777 0 5

 

 

 

Очите ти са същите морета,

в които плувах преди пет години,

все толкова примамливо блестят и светят,

дълбоки, приказни, небесносини.

 

Розов храст през пролетта разцъфнал,

все същите са устните ти жарки,

букети хиляди от тях откъсвах,

целувки с вкус на сладко от шишарки.

 

Все още бодро от косите,

слънцето щастливо се усмихва,

вплитах пръсти, мерих дължините,

вятър бях, игрив, не стихвах.

 

И онези весели тръпчинки,

все още палаво се смеят,

по лице ти като храстчета с малинки,

от които толкова немеех.

 

А бялата ти, нежна кожа,

горещо тяло със примамливи извивки,

помня върху му устни първи щом положих,

как страстите във нас разлистих.

 

Все същата - пленително красива,

днес срещам те след дълги пет години,

усмихвам се, но в мен сърце се свива,

копнея пак за мигове отминали, любими.

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??