Пет години
Очите ти са същите морета,
в които плувах преди пет години,
все толкова примамливо блестят и светят,
дълбоки, приказни, небесносини.
Розов храст през пролетта разцъфнал,
все същите са устните ти жарки,
букети хиляди от тях откъсвах,
целувки с вкус на сладко от шишарки.
Все още бодро от косите,
слънцето щастливо се усмихва,
вплитах пръсти, мерих дължините,
вятър бях, игрив, не стихвах.
И онези весели тръпчинки,
все още палаво се смеят,
по лице ти като храстчета с малинки,
от които толкова немеех.
А бялата ти, нежна кожа,
горещо тяло със примамливи извивки,
помня върху му устни първи щом положих,
как страстите във нас разлистих.
Все същата - пленително красива,
днес срещам те след дълги пет години,
усмихвам се, но в мен сърце се свива,
копнея пак за мигове отминали, любими.
© Деян Димитров All rights reserved.
