Петдесетият февруари
Пак е двайсет и първият ден, февруари.
Ту е зима студена със полъх на скреж,
ту е пролет с подали глава минзухари
и със мирис на фрезии приказно свеж.
Февруари е пак и е двайсет и първи.
Малко тъжен след всеки отронил се лист.
Младостта ми когато зад ъгъла свърва,
той по детски остава все жизнен и чист.
Този ден днес се пада по ред петдесети -
с изподрани пети, натежал и в сребро.
Но в очите ми пламък не спира да свети
и игриво се хващам на всяко хоро.
Ще се нижат ли още, не знам, календари;
навярно ще следват и горест, и смях.
Ала дойде ли сетният мой февруари,
ще погледна назад и ще знам - аз живях!
02. 2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
