20.02.2022 г., 12:31 ч.

Петдесетият февруари 

  Поезия » Друга
445 0 10

Пак е двайсет и първият ден, февруари.

Ту е зима студена със полъх на скреж,
ту е пролет с подали глава минзухари
и със мирис на фрезии приказно свеж.

 

Февруари е пак и е двайсет и първи.
Малко тъжен след всеки отронил се лист.
Младостта ми когато зад ъгъла свърва,
той по детски остава все жизнен и чист.

 

Този ден днес се пада по ред петдесети - 
с изподрани пети, натежал и в сребро. 
Но в очите ми пламък не спира да свети
и игриво се хващам на всяко хоро. 

 

Ще се нижат ли още, не знам, календари; 
навярно ще следват и горест, и смях. 
Ала дойде ли сетният мой февруари, 
ще погледна назад и ще знам - аз живях! 


02. 2022 г. 
 

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??