26.02.2008 г., 7:27 ч.

Петли по разсъмване (Омръзна ми да те сънувам) 

  Поезия
1020 0 34

          *        *        * 

 

Омръзна ми да те сънувам,

да те чакам всяка нощ в съня,

от днес, не ща да спя!... Будувам!...

Ще бъде ден... за мен нощта!...

Все идваш тихо - приказна и млада,

до мен полягаш - плюшено мече,

В душата ми разпалваш клади,

мислех, че съм... твоето момче!...

Но, стига вече! Ти си виртуална,

само в мислите със тебе споря,

и само в тях изглеждаш тъй реална,

и като луд на себе си говоря...

Денят за мен превърна се във рана,

едва предъвквам часовете,

по вятъра изпращам ти покани,

и за теб от вятър сътворявам цвете...

От вятър вече... сътворих букети,

разпръснати по стаите в леглата,

превърнаха се в урагани - клетите,

заляха в студ сърцето и душата ми...

Вече ми омръзна да сънувам,

да те имам само в себе си, до сбъдване,

да изгарям в любовта - да те жадувам,

и да тръгваш със петлите по разсъмване...

 

 

Да...

Отдавна спрях... да те сънувам!!!

 

          *        *        *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??