Между деня и нощта
има петолиние,
на което имам среща
с теб.
С последен слънчев лъч
денят напомня
за жарка целувка,
а свенливата луна,
едва лице показала –
за мили думи.
В този миг
те превръщам
в песен.
© Ласка Александрова Всички права запазени