25.11.2020 г., 20:27

Петрикор*

660 4 5

Познавам този аромат.

Когато хилядите капки дъжд 
докосват жадно земята изсъхнала,
нежно и безшумно се сливат с прахта,
за да се изгубят, 
както правят облаците,
в силното ухание на липсата.
Също като теб.
Останал дъх, 
изплакан върху осиротялата ти блуза.
Не знам къде вали, но аз те вдишвам.

_______________________________________________

* - петрикор - землистата миризма, която се появява, когато вали дъжд върху суха почва и която е популярна като „миризма на дъжд“

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...