26.02.2013 г., 10:52 ч.

Петъчна раздумка на гробарите 

  Поезия » Философска
5.0 / 4
641 0 5
Монетите, с които да платиш
службата последна на лодкаря,
блестят върху склопените очи.
Не потрепват и не проговарят.
Това е то... Такава е смъртта.
Най-страшната от всички тишини.
Погълне ли те тази мрачина –
там няма въздух. Нито пък вини.
Потеглиш ли към тъмната страна,
нататък зейва празно и студено.
Каквото си оставил в този свят,
изтлява. И да си имал време – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
  • Нямам време. Душата ми бърза. Бърза тя да живее до хора – честни хора, с които да свързва мъдрост, о...
  • Всеки ден по мъничко се губим. Ден по ден. След мене идеш ти. Не мисли за мен като за друго, сещай с...
  • В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...

Още произведения »