Петък – тринайсти...

... и беше петък. Бе тринайсети

и бях в средата на Бермуда,

в море от прелест и безкрайности

с очакване да стане чудо...

Лек бриз със пориви приятни

с вълни надипляше водата,

от изгрева пътеки златни

отвеждаха в далечината.

Планираха летящи риби

съвсем реално над водата –

над екзотичните Кариби,

бе в нежен у́нес Светлината...

И само корабът ни с тъ́тен

отекваше във ширинето

и през легендите запътен

се носеше напред  в морето...

... а беше петък, бе тринайсти,

в загадки бяха ширините –

с безброй поверия обрасли

„отвеждаха“ ни в дълбините...

Събрани всички на кърмата*

и със предчувствия неясни

се взирахме за чудесата:

зловещи, страшни и опасни...

Понеже знаехме легендите

от кръчмите за странни слу́чаи –

очаквахме от необгледните

простори нещо да се случи...

И що́то петък бе, тринайсти,

и даже бяхме във Бермуда –

тъй както вятърът играй си

възможно бе да стане чудо!...

... Но бе морето на тепсия

едва поклащаше се кораба

и ако имаше магия –

на дълбините бе в утробата...

Надмогнали неща ужасни,

но  тук „по чудо“ оцеляхме,

а в тези ширини́ опасни –

във петък, на тринайсти, бяхме...

... Зловещо-приказна заблуда,

загадка ли не разгадана

Триъгълникът на Бермуда –

една мистерия желана...

12.08.2021.                                   

*задната част на кораба, която

е уширена и удобна за събиране и

почивка на екипажа.