Петък – тринайсти...
Петък – тринайсти...
... и беше петък. Бе тринайсети
и бях в средата на Бермуда,
в море от прелест и безкрайности
с очакване да стане чудо...
Лек бриз със пориви приятни
с вълни надипляше водата,
от изгрева пътеки златни
отвеждаха в далечината.
Планираха летящи риби
съвсем реално над водата –
над екзотичните Кариби,
бе в нежен у́нес Светлината...
И само корабът ни с тъ́тен
отекваше във ширинето
и през легендите запътен
се носеше напред в морето...
... а беше петък, бе тринайсти,
в загадки бяха ширините –
с безброй поверия обрасли
„отвеждаха“ ни в дълбините...
Събрани всички на кърмата*
и със предчувствия неясни
се взирахме за чудесата:
зловещи, страшни и опасни...
Понеже знаехме легендите
от кръчмите за странни слу́чаи –
очаквахме от необгледните
простори нещо да се случи...
И що́то петък бе, тринайсти,
и даже бяхме във Бермуда –
тъй както вятърът играй си
възможно бе да стане чудо!...
... Но бе морето на тепсия
едва поклащаше се кораба
и ако имаше магия –
на дълбините бе в утробата...
Надмогнали неща ужасни,
но тук „по чудо“ оцеляхме,
а в тези ширини́ опасни –
във петък, на тринайсти, бяхме...
... Зловещо-приказна заблуда,
загадка ли не разгадана
Триъгълникът на Бермуда –
една мистерия желана...
12.08.2021.
*задната част на кораба, която
е уширена и удобна за събиране и
почивка на екипажа.
© Коста Качев All rights reserved.
