3.03.2021 г., 13:43

Пиано

1K 2 5

Седна баба да научи,

на пиано, свойто внуче,

тя била е виртуоз,

свирила е в Барбадос.

 

Щом тетрадката отвори,

всяка нота се засмя,

звънки тънички гласчета,

се разнесоха в нощта.

 

Като лястовиците отвън,

наредени на тела,

кацнали са нотите,

чак изгубих им реда.

 

Гледа внуче и се мае,

ноти да чете не знае,

нарисува им крилца,

отлетяха до една.

 

Пусна ги на свобода,

да летят в безкрайността,

и звънтят и тук и там,

над зеления Балкан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....