3.03.2021 г., 13:43

Пиано

1K 2 5

Седна баба да научи,

на пиано, свойто внуче,

тя била е виртуоз,

свирила е в Барбадос.

 

Щом тетрадката отвори,

всяка нота се засмя,

звънки тънички гласчета,

се разнесоха в нощта.

 

Като лястовиците отвън,

наредени на тела,

кацнали са нотите,

чак изгубих им реда.

 

Гледа внуче и се мае,

ноти да чете не знае,

нарисува им крилца,

отлетяха до една.

 

Пусна ги на свобода,

да летят в безкрайността,

и звънтят и тук и там,

над зеления Балкан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....