Седна баба да научи,
на пиано, свойто внуче,
тя била е виртуоз,
свирила е в Барбадос.
Щом тетрадката отвори,
всяка нота се засмя,
звънки тънички гласчета,
се разнесоха в нощта.
Като лястовиците отвън,
наредени на тела,
кацнали са нотите,
чак изгубих им реда.
Гледа внуче и се мае,
ноти да чете не знае,
нарисува им крилца,
отлетяха до една.
Пусна ги на свобода,
да летят в безкрайността,
и звънтят и тук и там,
над зеления Балкан.
© Ивета All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
