Седна баба да научи,
на пиано, свойто внуче,
тя била е виртуоз,
свирила е в Барбадос.
Щом тетрадката отвори,
всяка нота се засмя,
звънки тънички гласчета,
се разнесоха в нощта.
Като лястовиците отвън,
наредени на тела,
кацнали са нотите,
чак изгубих им реда.
Гледа внуче и се мае,
ноти да чете не знае,
нарисува им крилца,
отлетяха до една.
Пусна ги на свобода,
да летят в безкрайността,
и звънтят и тук и там,
над зеления Балкан.
© Ивета All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
