Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
19.07.2020 г., 7:06 ч.  

Пиано-пианисимо 

  Поезия » Друга
1200 10 16

Пианото е влюбено - тъжи,
с най-нежното, докосващо униние.
И музиката му в нощта кръжи,
над вързани на възел петолиния.

 

И ключът сол безпомощно виси
и кърши пръсти мракът, по клавишите.
И кичи с ноти своите коси,
Вечерницата...Спряхте ли да дишате?

 

Едно дърво в сърцето си от мъх,
запазило е любовта на птиците
и клетвата си - до последен дъх,
да свири за звездата си - Зорницата.

 

А бледият и тъжен музикант,
приспива с обич този град, врабчетата
и следва път със сълзи начертан,
по нотните тетрадки на щурчетата.

 

А някъде една жена не спи,
и вплита в думи време - разпиляното,
и шепне пак на старите липи,
защо тъжи и тази нощ пианото.
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
По "Пиано - пианисимо"
Блу (Blue) Блу
Колажи » Романтични
По "Пиано - пианисимо"
  1175  2  4 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??