Пиано-пианисимо
Пианото е влюбено - тъжи,
с най-нежното, докосващо униние.
И музиката му в нощта кръжи,
над вързани на възел петолиния.
И ключът сол безпомощно виси
и кърши пръсти мракът, по клавишите.
И кичи с ноти своите коси,
Вечерницата...Спряхте ли да дишате?
Едно дърво в сърцето си от мъх,
запазило е любовта на птиците
и клетвата си - до последен дъх,
да свири за звездата си - Зорницата.
А бледият и тъжен музикант,
приспива с обич този град, врабчетата
и следва път със сълзи начертан,
по нотните тетрадки на щурчетата.
А някъде една жена не спи,
и вплита в думи време - разпиляното,
и шепне пак на старите липи,
защо тъжи и тази нощ пианото.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
