Пиетет...

            За да рисуваш морето трябва да си самотен,

        безбрежно самотен...

                                  Иван Айвазовски

Когато ми е тъжно и самотно,

а вече и Животът ми тежѝ –

в Морето само може пак страхотно

той както и преди да продължѝ!...

И чудодейна е за мен икона

морето, и пристъпвам с пиетет

към всеки бряг, тъй както към амвона

пристъпва вярващ – в мистика обзет...

... Когато искам да се изповядам

попаднал във „Око на ураган” –

Море, Море аз знам ще те изстрадам

понеже си: Религия и Храм...

А фаровете мигащи в мъглите

са храмовите твои кандилá

пред тях се кръстя, тъй като вълните

покриват често гибелна скала...

Море, Море – щом в празничното бдение

при залез славословие мълвя,

на небосвода в звездното селение

и падаща звезда ще уловя...

Море, Море аз знам, че си Стихия,

но те обичам и със яростта

на бурите, с които нощем виеш,

и с езерната свежест в утринта...

С мечти и вятър в пустошта огромна

оставям бавно дните да текат,

понеже знам: допра ли хоризонта

– то значи свършва сѐ и моят път...

... А вярвам  още: нейде, че се крие

до днес незнаен, но вълшебен бряг

захвърлен посред водната стихия,

където да развея моя флаг...                         

Имало едно време в Морето...