Пиетет...
Пиетет...
За да рисуваш морето трябва да си самотен,
безбрежно самотен...
Иван Айвазовски
Когато ми е тъжно и самотно,
а вече и Животът ми тежѝ –
в Морето само може пак страхотно
той както и преди да продължѝ!...
И чудодейна е за мен икона
морето, и пристъпвам с пиетет
към всеки бряг, тъй както към амвона
пристъпва вярващ – в мистика обзет...
... Когато искам да се изповядам
попаднал във „Око на ураган” –
Море, Море аз знам ще те изстрадам
понеже си: Религия и Храм...
А фаровете мигащи в мъглите
са храмовите твои кандилá
пред тях се кръстя, тъй като вълните
покриват често гибелна скала...
Море, Море – щом в празничното бдение
при залез славословие мълвя,
на небосвода в звездното селение
и падаща звезда ще уловя...
Море, Море аз знам, че си Стихия,
но те обичам и със яростта
на бурите, с които нощем виеш,
и с езерната свежест в утринта...
С мечти и вятър в пустошта огромна
оставям бавно дните да текат,
понеже знам: допра ли хоризонта
– то значи свършва сѐ и моят път...
... А вярвам още: нейде, че се крие
до днес незнаен, но вълшебен бряг
захвърлен посред водната стихия,
където да развея моя флаг...
Имало едно време в Морето...
© Коста Качев All rights reserved.
