Навършвам тридесет и пет,
ако ги гледаш огледално.
По лудорийте, съм на пет,
това за някой е скандално.
Ожулените колене,
носът... Така банално,
с чаршаф, от мокрото пране,
съм призрак, хлипам жално.
Въртят ръка, за тра-ла - ла
с движение спирално.
И казват, луда съм била,
усмихвам се - нахално.
Без музика не мога! Не!
И денонощно пея.
Надяват се, на Марс...Поне,
да ида да живея.
И в локвите, след топъл дъжд,
превръщам се във капка.
На търпеливия ми мъж,
с поклон му свалям шапка.
От вестник е, но е с перце,
на себе си приличам.
И с непораснало сърце,
безкрайно ви обичам!
© Надежда Ангелова Всички права запазени