Писанска балада

ПИСАНСКА БАЛАДА

Писанец, село писано

от двете страни на Лома.

В пещера са изписани

български святи икони.

Калето горе будува

и вятър кога завее,

плачът Божанкин се чува,

хайдушко знаме се вее.

А караджейките мелят,

шумно приглася долапа.

От Торлак жътварки пеят -

чака ги жътва богата.

Скрибуцат тежки кервани,

бързат да минат Боаза,

поп Мартин с чета отбрана

пашата там е наказал.

Вълчане, храбър войводо,

пеят се песни прочути.

Не е забравил народа -

тук са мъстили хайдути.

Писанец все си е тука,

няма голяма промяна -

напролет със азмацука,

но хората му ги няма.

Срутени са караджейките,

същото стана с „Бошнака”,

старци мъдруват на пейките,

за една пенсийка чакат.

Орли прелитат на ято,

вият се ниско в каньона.

Търси се скритото злато.

Къде е зарит файтона?

Кози пладнуват в метоха,

няма там вече икони.

Погребана е епоха,

цяла епоха в каньона.