'' ... и сложил бронята тежка,
верен на крал, на кралица,
ни топ, офицер - просто пешка,
потеклото на просяк, душата на рицар!
... и тръгнал към чуждата крепост
с копие тъпо и брадва без дръжка,
в ръцете умора, в очите свирепост -
да доказва смелост тъй мъжка!
..........
... и ето битката свършва за него,
стрела във гърдите, шурна кръвта му,
клепачи притваря, помръдва се леко -
едва се задъхва и чезне гласът му! ''
...........
... и днес разсъждавам може би в грешка,
че е смело да бъдеш с душата на рицар,
а над мене кралете поглеждат с надсмешка:
'' Аз съм ти Бога, а ти си ми писар... ''
© Никола Борисов Всички права запазени