31.03.2019 г., 18:39

Пиши

645 7 7

На разума му дай да мисли.

На чувствата – да си болят!

Духът живота ще осмисли,

ръцете щом не те сърбят...

 

Пиши, поете невъзможен!

За вярата се погрижи!

Пиши, че днеска е безбожен

светът, създаден от лъжи...

 

Пиши!... защото светлината

затопля зимата в нощта!...

Ще е разцепена Луната

на две слънца и след смъртта.

 

Защо си бял и тих на листа?

Защо очите в прах болят?

Душата трябва да е чиста,

а думите – в мастило да кървят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...