ИнаКалина
499 11939
31.03.2019 г., 18:39 ч.

Пиши 

  Поезия
433 7 8

На разума му дай да мисли.

На чувствата – да си болят!

Духът живота ще осмисли,

ръцете щом не те сърбят...

 

Пиши, поете невъзможен!

За вярата се погрижи!

Пиши, че днеска е безбожен

светът, създаден от лъжи...

 

Пиши!... защото светлината

затопля зимата в нощта!...

Ще е разцепена Луната

на две слънца и след смъртта.

 

Защо си бял и тих на листа?

Защо очите в прах болят?

Душата трябва да е чиста,

а думите – в мастило да кървят.

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав въпрос, още по-хубав коментар . ...Може ли да не отговоря? Много ми е трудно да се анализирам Благодаря от сърце, Метеор! Благодаря ти, Лия!
  • Веси, Гавраил...радвам се, че сте тук...
  • Много разум в този стих.Харесах!
  • И на мен ми хареса, Краси! Поздрави!
  • Така е Дани, това е в подкрепа на всички творци на това литературно изкуство! Радвам се, че си усетила и топлината в него, Силвия. Благодаря на всички, които са го почувствали!
  • Вдъхновяващо е Краси и много топлина има в него.
  • Поздрави за стихото! Хареса ми! Щем не щем - пишем! То е в нас и трябва да излиза, иначе стиховете наум са като сълзите навътре или смехът наум! Още веднъж - браво, Краси! И... пиши.
Предложения
: ??:??