На разума му дай да мисли.
На чувствата – да си болят!
Духът живота ще осмисли,
ръцете щом не те сърбят...
Пиши, поете невъзможен!
За вярата се погрижи!
Пиши, че днеска е безбожен
светът, създаден от лъжи...
Пиши!... защото светлината
затопля зимата в нощта!...
Ще е разцепена Луната
на две слънца и след смъртта.
Защо си бял и тих на листа?
Защо очите в прах болят?
Душата трябва да е чиста,
а думите – в мастило да кървят.