ПИСМО
Здравей!
Отдавна исках да ти пиша,
но не намирах време за това.
Кого ли лъжа? Всъщност исках
и по вятъра изпращах ти писма.
Колко ли години вече минаха
от последната ни среща на брега?
Понякога се връщам в миналото
край старата оголена върба,
под която две деца мечтаеха
и взаимно си подаваха ръце.
Щастлива бях и ти го знаеш,
мое малко, пораснало момче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
